ДО
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Ж А Л Б А
от
представлявано от адв . Ирина Юли й Абаджиева-Репуц –председател;
адрес и телефон за контакт: гр. София, ул. „Димитър Манов“ № 85 ет.1 ап.3,
Срещу: Решение № 114от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ
Правно основание: чл. 146 АПК, вр. чл. 132, ал.2, т. 4 АПК
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
В законоустановения 14 дневен срок, обжалваме пред Вас Решение № 114 от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ , с което е взето решение за удължаване срока, за който „КТБ АД” е поставена под специален надзор до 20.11.2014г. и е указано на квесторите на КТБ АД най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на „КТБ АД”, извършена от назначените одитори, а до 31.10.2014г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ АД на база пълна оценка на активите, както и с което е указано на основа резултата от оценката на активите на КТБ АД, докладваното съотношение на капиталовата й адекватност и заявените инвестиционни намерения на ЕПИЦ, в периода от 01.11.2014г. до 20.11.2014г. да бъде взето окончателно решение относно „КТБ АД”
Считаме, че Решение № 114от 16.09.2014г. на Управителния съвет на БНБ е незаконосъобразно, поради което го обжалваме пред Вас в законния срок.
Фактическата обстановка по случая е следната:
На 20.06.2014г., във връзка със спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на масирано теглене на средства, на основание чл. 115, ал. 2, т.2 и 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) с решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, КТБ АД е поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца, спряно е изпълнението на всичките й задължения, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени временно от право на глас.
На 22.06.2014г. във връзка със спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на масирано теглене на средства, на основание чл. 115, ал. 2, т.2 и 3 ЗКИ, с Решение 76/22.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, „Търговска банка Виктория” ЕАД, чийто капитал е 100 % собственост на КТБ АД е поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца , спряно е изпълнението на всичките й задължения, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени временно от право на глас.
При поставяне нма двете банки под специален надзор, БНБ е възложила на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор в срок от 10 дни. Предвиждаше се в срок до 20 юли 2014г. в съответствие с правилата за държавна помощ в ЕС, БНБ заедно с правителството да предприеме действия за увеличаване на капитала и за предоставяне на ликвидна подкрепа от правителството, от държавната Българска банка и от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с цел удовлетворяване на пълния размер на задълженията на клиентите на двете банки.
На 25.06.2014г. беше възложена проверка на активите на банковата група КТБ. В „КТБ АД проверката се извършва съвместно от „Делойт одит” ООД и „Ърнст и Янг” ООД и „Афа” ООД, а в „Търговска банка Виктория” ЕАД- от „Афа” ООД. На 11.07.2014г. БНБ оповести публично резултатите от извършения от одиторите преглед. Проверката на активите обаче е частична като се отнася главно до кредитния и инвестиционен портфейл.
На 14.07.2014г. на проведена консултация с президента на РБ, в която участваха представители на основните парламентарни политически сили не се постигна съгласие относно изготвения от централната банка и правителството законопроект за преструктуриране на КТБ АД.
На 25, 07.2014г. в изпълнение на изискването на чл. 121 ЗКИ квесторите на „КТБ АД” представиха доклад за текущото състояние на банката.
Едва през месец юли 2014г. е възложена цялостна оценка на всички активи на „КТБ АД” ( кредити, инвестиционен портфейл, сгради и др. ), която трябва да завърши в срок до 20.10.2014г.
Управителният съвет на БНБ е взел обжалваното решение в противоречие с нормите на на член 1, параграф 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО (Директивата относно схемите за гарантиране на депозити), както и в нарушение на принципа за свободно движение на капитали съгласно член 63 от ДФЕС, се казва в съобщението на ЕК.
Съгласно член 1, пар. 3 от Директива 94/19/ЕО „ неналичен депозит“ означава депозит, който е изискуем и дължим, но не е бил платен от кредитна институция съгласно нормативните или договорните условия, приложими към него, когато е налице някое от следните обстоятелства:
- i) съответните административни органи са констатирали, че по тяхна преценка към този момент съответната кредитна институция изглежда неспособна — по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че институцията няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива; или
- ii) съдебен орган е постановил — по причини, пряко свързани с финансовото състояние на кредитната институция, решение, което има за последица спирането на упражняването на правата на вложителите за предявяване на вземанията си срещу нея;
Дискрецията, предоставена на компетентните органи по смисъла на чл. 1(3)i от ДСГВ 1994/2009 съществува в определени граници, които трябва да са съобразени с целите на посочената директива. В случая взетото Решение 114/16.09.2014г. от Управителния съвет на БНБ е извършено при превишаване пределите на оперативна самостоятелност, тъй като истинските мотиви на решението се различават от посочените в съображенията към него и са в противоречие с преследваните от Директивата цели, а именно :
– като имат предвид, че хармонизирането трябва да се ограничи до основните елементи на схемите за гарантиране на депозити и в рамките на много кратък период да осигури плащания под гаранция, изчислени на базата на едно хармонизирано минимално ниво;
-като имат предвид, че схемите за гарантиране на депозити трябва да се намесят веднага след като депозитите станат неналични;
– да се хармонизират методите за финансиране на схеми за гарантиране на депозити или на самите кредитни институции, като се има предвид, от една страна, че разходите по финансиране на такива схеми трябва да се поемат по принцип от самите кредитни институции и, от друга страна, че финансовите възможности на такива схеми трябва да са пропорционални на техните задължения; като имат предвид, че да не трябва да застрашава стабилността на банковата система на съответната държава-членка;
В този смисъл Решението на УС на БНБ е постановено при превишаване пределите на оперативна самостоятелност и в несъответствие с целта на закона.
На следващо място съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая решението на УС на БНБ като краен акт от формираната обща воля на колективния орган следва да е мотивиран по отношение липсата или наличието на конкретните законово установени изисквания за поставянето на банката под специален надзор, както и да посочва и фактите и доказателствата, въз основа на които се извежда. В посоченото решение обаче като един от основните мотиви за удължаване на специалния надзор е посочено наличието на получено предложение от EPIC, с което се заявява намерение за участие в рекапитализирането на КТБ АД и изисква допълнителна информация за финансовото състояние на банката. Подобно основание не е сред посочените изисквания на чл. 115-116 ЗКИ за да обоснове увеличаване срокът на специален надзор. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. По този начин необосноваността на издадения акт е пречка за извеждане на фактически състав, регламентиран в хипотезата на предполагаемата правна норма, с чието осъществяване в обективната действителност, би възникнало съответното правомощия за административния орган да издаде административен акт с определено в диспозицията на същата правна норма съдържание. Дори посочените в протезната заповед факти да са доказани, то липсва фактически състав към който същите да бъдат съотнесени, съответно да бъде направена преценка дали законът предвижда, при възприетата за установена от административния орган фактическа обстановка, настъпването на посочените в обжалваната заповед правните последици и чия е компетентността за издаване на съответния административен акт.
От друга страна, самото решение е в противоречие с нормите Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити, в която е предвидена процедура от три стъпки, която гарантира, получаването на депозитите до 20 работни дни.
Първата стъпка е компетентният орган да се увери, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция. Втората е в срок от пет работни дни след това заключение, компетентният орган да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно последната стъпка, схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел решение.
В конкретния случай, въпреки изричното изискване на Директива 94/19/ЕО, за установяването на неплатежоспособността на институцията , а именно ” изглежда неспособна — по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че институцията няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива” както и установения в чл. 36 ЗКИ 5-дневен срок за установяване неплатежоспособността на банката за отнемането на лиценза й в посочения срок не е било налице каквато и да било констатация относно платежоспособността на КТБ.
Водим от горепосоченото се стига до извода, че правното основание сочено в решението като основание за издаването му е в противоречие с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО, което прави актът незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон. Правото на ЕС се ползва в българското пространство с универсален и пряк ефект и има предимство пред националното право в случай на колизии.
Европейската директива определя цели, които държавите-членки трябва да постигнат със средства по свой избор. Тя може да бъде адресирана до една, до няколко или до всички държави-членки. За да могат постановените в директивата принципи да произведат действие по отношение на гражданите, националните законодателни органи трябва да приемат акт за транспониране на директивата във вътрешното право, който адаптира националните закони спрямо определените в директивата цели.
Директивата предвижда краен срок за своето транспониране в националното законодателство: държавите-членки разполагат с известна свобода на действие при транспонирането, която им позволява да се съобразят с националните особености. Транспонирането трябва да се осъществи в определения от директивата срок.
Съдът на ЕС посочва условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се породи директният ефект на нормите на директивите, когато те не са включени във вътрешното законодателство. Към тези условия Съдът на ЕО посочва:
• да е изтекъл срокът, в който съответната директива трябва да бъде транспонирана във вътрешното законодателство на държавите членки;
• да е установено различие между нормите на директивата и нормите на националното законодателство, което въвежда директивата. Според Съда на ЕО различие е налице, когато:
1. държавата членка изобщо не е транспонирала директивата, въпреки че по силата на договора има задължение да я транспонира;
2. държавата членка неправилно е транспонирала нормативните разпоредби на директивата във вътрешното законодателство;
3. директивата е транспонирана коректно, но във вътрешното законодателство има разпоредби, които противоречат или обезсмислят действието на директивата.
Според тълкуването на Съда на ЕО, когато се осъществи посоченият фактически състав, разпоредбите на директивите могат да имат директен ефект в правоотношенията между адресата на акта, т.е. държавата членка и трети лица. С други думи, Съдът на ЕО приема, че държавата отговаря за вреди и загуби, причинени на лицата в резултат на извършено от нейна страна нарушение на правото на ЕС, за което нарушение може да се приеме, че държавата има вина. Съдът на ЕО предвижда, че такава отговорност може да се реализира само ако са изпълнени следните три условия:
• когато целта на директивата е да се обезпечат права на лицата;
• въз основа на разпоредбите на директивата е възможно да се определи съдържанието на тези права и
• да съществува причинна връзка между нарушението на задълженията от страна на държавата и настъпилата вреда.
Независимо от факта, че директивите нямат директно приложение, тъй като те се въвеждат в националното право, техните разпоредби могат да имат директно действие.
В заключение може да се каже, че директният ефект на нормите на директивите не следва да се прилага винаги, когато бъде поискан. Неговото приложение подлежи на изследване и следва да бъде установено за всеки конкретен случай, като при това се отчита същността на нормите, чието директно приложение се иска, обсъждане на предпоставките за тяхното създаване, както и редакцията на самата директива.
В настоящият случай са налице условията за да се породи директния ефект на Директивата, а именно :
- изтекъл е срокът за транспониране на Директива 94/19/ЕО във вътрешното законодателство;
- установява се различие между нормите на директивата и нормите на националното законодателство, което въвежда директивата, а именно
– съгласно българското законодателство на схемата за гарантиране на депозити се разрешава да изплати вземанията на вложителите към кредитна институция само ако Централната банка е отнела банковия лиценз на съответната институция. Директивата относно схемите за гарантиране на депозити не съдържа такова изискване;
– Съгласно Директивата „Неналичността на депозитите е достатъчна, за да се задейства схемата за гарантиране на депозити. В разглеждания случай депозитите са неналични от три месеца; според директивата схемите за гарантиране на депозити трябва да са в състояние да изплащат надлежно проверените искания на вложителите по отношение на неналичните депозити в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършат установяване,както е посочено в чл. 1 парг. 3, i) , или съдебният орган постанови решение, както е посочено в чл. 1, парг. 3, ii). В българското законодателство обаче подобно изискване не е въведено, а напротив с разпоредбите на чл. 23, ал. 1 ЗГВБ и разпоредбите на чл. 115, ал. 1-3 ЗКИ се стига до противоречие и обезсмисляне действието на директивата.
- съответните разпоредби на Директивата относно схемите за гарантиране на депозити, които са безусловни, достатъчно ясни и прецизни, могат да предоставят права на физически лица и предприятия.
Съгласно общите принципи на правото на ЕС, националните органи са длъжни да прилагат Директивата дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право“. Ето защо Управителния съвет на БНБ е следвало да приложи изискванията на Директива 94/19/ЕО, поради върховенството на европейското право и принципа на пряко приложение на директивите дори и когато националното право не съответства напълно на директивата или е в противоречие с нея.
Недопустимо е при очертаното противоречие между норма, част от националното законодателство и текст на Директивата да бъде неглижиран акт на ЕС с мотив, че той нямал пряко действие.
По така изложените съображения считаме, че атакувания административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид гореизложените съображения, Ви моля ДА обявите нищожността или да отмените Решение№ 114/16.09.2014 на Управителния съвет на БНБ , издадена при противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, основания за отмяна – ар. чл.146 , т.4 и 5 АПК.
Гр. София С уважение: ………………………………
